v v Възможности / Selfassessment Europeanisation - EU Fundraising Association

Bъзможностите

Европеизирайте

стратегиите за европеизация и интернационализация

ползи от и предизвикателства

В периода от месец май до месец юли 2015г., 520 представители на образователни институции от повече от 30 държави, включително всички държави членки на ЕС, взеха участие в онлайн анкетно проучване относно интернационализацията и европеизацията на техните организации. Пълния и краткия статистически доклад от проучването е достъпен тук. Анкетното проучване обхваща въпроси относно възприятията за ползите от и предизвикателствата пред стратегиите за интернационализация и европеизация. Петте най-важни ползи и петте най-съществени предизвикателства са представени накратко по-долу.

5-те най-важни ползи

възможностите пред организациите, които търсят развитие отвъд националните граници

1. На първо място, резултатите от проучването сочат, че стратегиите за европеизация съдействат за развитието на нови умения от страна на персонала и на обучаваните в рамките на организацията.

Те разширяват хоризонта и мисленето на хората, ангажирани с тези стратегии. Те допринасят за обогатяване на знанията и уменията както посредством формални форми на обучение като обучения, семинари, учебни практики, така и посредством неформални форми на обучение като участия в консорциуми, конференции, срещи и посещения. Дори персоналът, който не участва директно в тези дейности изпитва положителното им въздействие посредством колегите, които са директно ангажирани в тях, при което печеливша е организацията като цяло. Освен това, възможността за придобиване на опит в чужбина действа като важен мотиватор за членовете на организацията. Повече от всякога, Европейският съюз предлага възможности за участие в „мобилности” в чужбина. Обучаемите (например, стажантите в МСП), коико се възползват от тази възможност развиват своите личности качества и своите умения (например, езикови умения), като по този начин увеличават своята привлекателност на трудовия пазар.

2. Втората по значимост полза за организациите е получаването на достъп до ново и съществено знания посредством участие в мрежи.

Благодарение на европейското и на международното сътрудничество, организациите – в частност образователните институции – имат възможността да се учат от други организации, да се сравняват с тях, да обменят нови идеи и да бъдат по-иновативни. Посредством придобитото знание организациите стават по-конкурентоспособни и се развиват по-бързо. Те постоянно се стремят към подобрения и умишлено търсят конкуренция с най-добрите на пазара, за да могат самите те да се превърнат в претенденти за лидерско място.

3. Интернационализацията – или европеизацията – предлагат на организациите възможности за достъп до нови източници на финансиране.

Макар все още сектора на образованието в много държави да разчита все още преди всичко на национални и местни източници на финансиране, организациите трябва да отчитат възможностите за наднационално и чуждестранно финансиране, например за целите на участието им в транснационални партньорства или на разработването на нови продукти, вкл. услуги. Диверсификацията на портфолиото от източници на финансиране минимизира финансовите рискове. Колкото и привлекателни да са алтернативните източници на финансиране, организациите никога не трябва да ги възприемат като самоцел. Европейската стратегия е инвестиция: новите източници на финансиране трябва само да помогнат на организацията да обезпечи финансово тази инвестиция.

4. Четвъртата полза, идентифицирана от проучването е повишаване на репутацията на организацията.

Посочена от две трети от участниците в проучването, тази полза от стратегиите за интернационализация и европеизация оказва влияние в две посоки. На първо място, организация, която участва в процесите на интернационализация и европеизация влияе позитивно върху възприятията за нея на заинтересованите лица – клиенти, доставчици, партньори, спонсори – като внушава уважение, високо качество и надеждност. На второ място, подобно участие е източник на гордост и лоялност сред персонала и прави организацията по-привлекателна за работа в нея. Целта на организацията да интернационализира или европеизира своето уникално предложение за продажба повишава мотивацията сред нейните служители.

5. Традиционно, стратегиите за европеизация и интернационализация са насочени към оползотворяване на възможности за достъп до нови пазари или за разработване на нови продукти и услуги.

Това се отнася по същия начин и за сектора на образованието. Когато търсенето на такива продукти, вкл. услуги става международно, предлагането трябва да отговори подобаващо. Международното измерение е често от централно значение за нововъзникващите компании от самото им създаване. За по-зрелите компании, интернационализацията на техните продукти, вкл. услуги, заедно с дигитализацията, е една от гаранциите за тяхната устойчивост.

5-те най-съществени предизвикателства

трудностите пред организациите, които търсят развитие отвъд националните граници

1. Най-същественото предизвикателство пред 520-те участници в анкетното проучване е идентифицирането на надеждни международни партньори.

Идентифицирането на международни партньори е трудно особено в ранните етапи от процеса на европеизация. Нерядко налице е неравнопоставеност между партньорите. „Новите участници” на международната сцена може да са принудени да приемат по-неблагоприятни условия, наложени им от по-опитните участници – лидери в консорциумите -, като в замяна на това трупат опит и разширяват мрежата си от контакти. Когато организацията се разраства, партньорствата, в които участва също трябва да еволюират, за да отговорят на нейните нужди. Накратко казано, най-голямата трудност пред организацията е да съумее едновременно да контролира всички параметри: промените в целите на организацията, промените в състава на партньорствата, в които участва, както и промените в състава на собствения й персонал.

2. Международното и европейско сътрудничество нерядко се осъществява под формата на проекти, същевременно организациите изпълняват и своите национални и местни проекти.

Неслучайно, второто по значимост предизвикателство пред тези организации е създаването и спазването на практики за управление на проекти, които са валидни на различни равнища и подходящи за всички служители в организацията. Управлението на проекти е приложимо и към сектора на образованието. Не всички образователни институции обаче са проектно ориентирани. Посредством международно и европейско сътрудничество тези организации постепенно се запознават с професионалните практики за управление на проекти. Това е положителният аспект. С растежа на организациите обаче тяхната зрялост в управлението на проекти също трябва да се изкачва в следващите етапи. Това е предизвикателството. Възприемането на методи и стандарти за управление на проекти е стъпка напред към постигане на тази цел. В определен момент организациите следва да преценят дали да създават офис за управление на проекти.

3. Всяка стратегия за европеизация и интернационализация е стратегическо решение, което предполага промени в организационната култура, вярвания, ценности.

Макар и нелесно предизвикателство, преодоляването му може да се превърне в „двигател” за организацията. Първото постижение е когато, висшият мениджмънт съзнателно вземе решение за преход от произволен и случаен подход към международното и европейско сътрудничество към добре обмислена пътна карта като част от цялостната стратегия на организацията. Второто постижение е, когато служителите в организацията станат съпричастни към визията и новите цели, определени от висшето ръководство. Постигането на подобна съпричастност може да изисква месеци. След години организационната култура ще бъде вече променена. Например, когато английският език се възприеме като работен за организацията.

4. Пресичането на националните граници е възможност, но също така и риск за организацията. Само посредством професионален финансов мениджмънт, организацията е в състояние да се справи с този риск.

Както вече беше посочено, стратегията за европеизация е инвестиция. Необходими са години за възвръщане на тази инвестиция, особено когато организацията е в самото начало на процеса на интернационализация. Подобряването на условията за персонала да работи в международно обкръжение (напр. чрез обучения, набиране на персонал, адекватно заплащане и др.) е вероятно най-големият разход за организацията, без да се споменават разходите при неуспешни партньорства и проекти. Като първа стъпка, персоналът от областта на финансовия мениджмънт трябва да е добре запознат с финансовите практики, задължения и рискове, характерни за стратегията на европеизация и интернационализация. Необходим е двустранен обмен на информация от страна на финансовия персонал, от една страна, и на висшия мениджмънт, от друга страна.

5. Човешките ресурси са ключът към успешната стратегия за европеизация и интернационализация.

Набирането и управлението на персонала са съответно съществено предизвикателство пред организацията. Езиковите умения са определено с централно значение. Необходимостта от компетентност по бизнес английски е очевидна: това предполага умения за ползване на английски език в различен контекст като говорене пред публика, при управление на кризи и рискове, преди всичко за целите на специфичната експертиза на организацията. Некоректното използване на термини и трудността за изразяване на английски език, както писмено, така и говоримо, биха могли неумишлено – но пагубно – да придадат недобър имидж на организацията и на нейните членове. Това от своя страна, може да повлияе отрицателно върху репутацията на организацията и върху мотивацията на нейните членове за работа в международно обкръжение.

заключение

В заключение организациите – най-вече висшето ръководство – трябва да анализират предимствата и недостатъците на европеизацията и интернационализация на организацията. Ако анализът покаже, че подобни стратегии могат да бъдат успешни, ръководството следва да създаде импулс за тяхното разработване и реализиране. Началото следва да бъде промяна във визията, мисията и цялостната стратегия на организацията. След това, трябва да се прецени кои функции в организацията са най-подготвени за промяна. Както вече е цитирано в резултатите от анкетното проучване, според Германската национална агенция за програмата Еразъм+ „Интернационализацията може да започне по различно време в различните функции на организацията. […] Не винаги е добра идея всички функции да се интернационализират едновременно.” В този сайт са дадени конкретни насоки за приложение на стратегиите за европеизация и интернационализация.